АФРОДИЗИАЦИ

Реших да прочета повече за афродизиаците и ми стана много интересно, неочаквано много продукти са афродизиаци и ние си ги приготвяме и консумираме, без дори да подозираме. Това мое проучване доведе до една поредица, която смятам да направя, като представя някои от тези продукти в една по-различна светлина.

Някои са сочени като афродизиаци заради повишаващите либидото вещества, които съдържат. Други – заради външната им прилика с полови органи. Трети – само защото са много скъпи и екзотични.

Едни от най-мощните афродизиаци са стридите, мидите, скаридите и охлювите. И водка с червен хайвер!

От плодовете – авокадото и кайсиите. И още банани, нар, папая, ягоди, тиква, фурми, смокини, диня.

Зеленчуците в тази категория са предимно екзотични, като аспержи, артишок, трюфели, но и лук, чесън, целина, копър, хрян, люти чушки.

Още – гъши дроб, яйца (предимно пъдпъдъчи), гъби, мед (особено в комбинация с орехи), бадеми и кедрови ядки.

Най-голям е делът на подправките: на първо място е ванилията, следвана от шафран и босилек. После идват кардамон, кориандър, индийско орехче, джинджифил, канела, женшен в малки количества… Също сок от алое и кафето дори!

Да не забравяме и шоколадът, разбира се!

Това, което ме изненада е една много интересна дива гъба – смръчкула, която е най-скъпата след трюфелите.

 

СТРИДИ

Стридите са едни от най-силните афродизиаци, богати на множество микроелементи.

Само 100 грама сготвени океански стриди дават на организма 20 грама протеини и само 5 грама мазнини. Те са богати на цинк, който стимулира производството на тестостерон и сперматозоиди, засилва мозъчните функции, растежът и имунната система, стимулира изграждането на нови клетки. Освен цинк, съдържат фосфор, магнезий, желязо, мед, витамин В12, селен, витамин D.

Стриди не се консумират в месеците, в които няма „р“  (т.е. от май до август). Причината е, че през лятото се размножават и развалят вкуса си. Съществуват стотици видове. Различават се по форма, размер и вкус, а тези, които идват от по-студени води, са по-солени.

При отварянето им, трябва да се държат с гладката страна нагоре, а по-дълбоката част на черупката – отдолу, за да се съхрани сокът в нея. Отваря се със специално ножче за стриди и целта е да се среже мускулът, който държи двете черупки. Те, от своя страна, трябва да са плътно затворени – ако е открехната черупката, значи стридата е умряла и трябва да се изхвърли.

Стридите се сервират сурови, върху лед, поляти с лимонов сок. Всъщност се оказва, че лимоновият сок не е толкова подправка за стридата, а по-скоро тест за това, че е жива. Защото тя се яде не само сурова, но и жива.

Аз, като за първи път, не можах да се излъжа да я глътна сурова, затова претърпя лека термична обработка.

Поставят се отворените стриди в тавичка с морска сол (сокът от тях се излива, той може да бъде добавен към сос, но аз в случая не го използвах). Подправят се с масло, лимонов сок, сол и черен пипер. Запичат се за 8-10 минути на 200 градуса. Като се извадят, се подправят с копър, чесън и сос от стриди.

Наистина е нещо много вкусно, струва си да се опита! Вкусът е нещо между мида и месо, но много деликатно и много морско. Със сигурност пак ще си направим и то в по-големи количества!

Богинята, от която идва думата „афродизиак“ – Афродита, идва от мида на стрида. Древните гърци вярвали, че перлите са вкаменени капки роса от косите на Афродита.